Едно от любимите хобита на хората, освен четенето на клюкарски списания, подкрепянето на любимия отбор, предварителното разказване на сериала, който следи твоя приятел (това нещо разваля приятелства от десетилетия) е да проверяват колко официални празника има в годината.
Ето и какво се случва: обикновено в средата на януари, все още под въздействието на емоциите от коледните празници, всички ние се вглеждаме в календара в търсене на любимите ни червени числа, които свързваме с бленувани пътувания, дълги уикенди, повечето сън, който ще получим в тези желани дни, далеч от работа или училище.
Понякога обаче съдбата не е наш приятел и разбираме, че повечето от почивните дни се падат в неделя!
Довиждане тогава на уикенда в Париж и на срещата с отдавна изгубения приятел, довиждане пътувания и вечери навън, сбогом на романтичните изненади на далечната любов.
Тъжни и разочаровани се връщаме обратно към работното ежедневие, надявайки се, че следващата година ще е по-добра.
Това емоционално разстройство не се случва във Великобритания и Ирландия, тъй като там имат така наречения неработен ден, който се обявява всяка година от правното устройство на кралската прокламация, за да се преместят неработните дни, тогава когато се падат през уикенда. По този начин, официалните празници не се „губят“ през годините, когато съвпадат с уикендите.
Няма паника и изгубени празници, защото всички знаят, че първия понеделник от май, последния понеделник от май, първия понеделник от юни т.н. са почивни дни . Умни хора, нали?
Това е и причината, стажът или езиковият курс във Великобритания да са още по-интересни.
Какво остава да кажем? Насладете се на своя неработен ден!
Translated by Martin Shivachev
