Седиш в McDonald на площад Александерплац, разглеждаш наръчника, който си си свалил от интернет за нещата, които трябва непременно да направиш докато си в чужбина.
С пръст целият в кетчуп, отиваш на страница 4, която е посветена на местното кулинарно изкуство и решаваш да му дадеш шанс! Вече 3 дена си в немската столица, посетил си всичките McDonald’s и Burger King в района, приятелят ти започва да прилича на чийзбургер, но по дяволите мързелът, все още не си опитал традиционно немско ястие.
Мислиш си за Монтен, Монтескьо, както и за някой друг философ, който е написал афоризъм за познаването на различни традиции и, ура алилуя, отправяш се към най-близкия ресторант в търсене на изгубеното традицонно ястие.
Берлинската кухня е проста, богата, без излишни украшения, а ястията имат имена, които могат да сплашат и един от главните герои от „Непобедимите“.
Но научиш ли веднъж как е произношението – в най-лошия случай винаги можеш да дадеш листа с написаните от теб ястия в сигурните ръце на келнера и да му се усмихнеш объркано – готов си да преминеш от Schlesisches himnemelreich (пълнено със свинско на фурна и изсушени плодове) на невъзможното за произнасяне Kartoffelpuffer mit Apfelmuß (зад това оплитащо езика блюдо се крие вкусна картофена палачинка с ябълков сироп).
Ако дългите имена те плашат, винаги може да опиташ по-краткото Sauerampfersuppe – „киселата супа“ и да напуснеш ресторанта със задоволен интелектуален вид на лицето и корем пълен до пръсване.
Заслужава си да опиташ, да рискуваш, да знаеш, да преживяваш.
Все пак храната е култура, а яденето означава „ да обединиш територия“ (Жан Брюн)
С нас ли си? Успешно проучване и приятен апетит!
Thanks to Martin Shivachev for the translation
